Baner 600x80
Понеделник, 20 Април 2015 12:59

Хиперкинетичните и хиперактивните деца


jumping-boyПроблемът за хиперактивността на децата е все по-актуален и изследван от учените, ангажирани с проблемите на детското развитие. Забелязва се тенденция на увеличаване на нарушението сред детската популация, но това по-скоро се дължи на факта, че науката вече е много по-ангажирана с откриването и терапевтирането на тези проблеми. Сигурно е, че момченцата са по-засегнати от момиченцата. Причините се търсят в гените, фактори от средата (вредни фактори по време на бременността – тютюнопушене и алкохол), мозъчно увреждане, прием на захар, хранителна непоносимост, гледане на телевизия, пренебрегване от страна на родителите. За всяка от тези причини има доказателства, макар и не толкова категорични, че да е абсолютно ясен произходът на нарушението.

Хиперкинетичното дете е много активно (повече от своите връстници и във всички дейности демонстрира това поведение), трудно се фокусира, лесно се разсейва, импулсивно е и трудно контролира поведението си. Това трябва да се наблюдава в различна среда и ситуации, както и да се споделя от всички близки до детето хора (родители, роднини, учители, треньори и др.). В англоезичната литература се срещат две определения – хиперкинетичност във Великобритания и хиперактивност – за Щатите.
Хиперактивност и дефицит на вниманието
Този тип нарушение е едно от най-често срещаните през детството и може да продължи до зряла възраст, ако не бъде терапевтирано. Симптомите включват трудности при фокусиране, внимание, контрол на поведението и повишена двигателна активност. Тези симптоми могат да повлияват социалния живот на детето – нарушават училищната дейност или тази у дома при извършване на различни задачи, възпрепятстват социалното и емоционално функциониране. Диагноза на детето може да се постави в училищна възраст при поне 6 месеца на проявление на симптомите и в тежест, която не се наблюдава при връстниците. Диагнозата се дава от психиатър, клиничен психолог или детски невролог. Но има и други специалисти от подпомагащите професии, които могат да бъдат полезни на хиперактивното дете.
Симптоми при дефицит на внимание:
• Лесно разсейване; изпускане на детайли; забравяне на неща; лесна превключваемост от една дейност към друга;
• Допускане на грешки по невнимание в училищната дейност;
• Трудности при фокусиране върху едно нещо;
• Бързо отегчаване при по-продължителни дейности, освен ако те не им доставят огромно удоволствие;
• Трудности при фокусиране, организиране и довършване на задача при учене на нещо ново;
• Бързо губят търпение при задачи, които изискват умствени усилия и съсредоточаване (при домашна и класна работа);
• Често не пазят училищните си пособия;
• Изглеждат разсеяни, когато им се говори;
• Трудности при предаване на бърза и точна информация;
• Невъзможност за следване на инструкции;
• Забравят ежедневни ангажименти.
Симптоми при хиперактивност:
• Движат се непрекъснато (въртят се, движат крайниците си, клатушкат се и др.), дори когато седят;
• Тичат и се катерят в неподходящи ситуации;
• Говорят непрекъснато;
• Отговарят, преди въпросът да е завършен;
• Често прекъсват другите;
• Шумни са;
• Играят и разхвърлят всичко, което им е пред погледа;
• Не могат да се задържат дълго на едно място, не седят спокойно вкъщи или училище;
• Непрекъснато са в движение и в състояние „на старта";
• Трудно изчакват своя ред в дейности;
• Имат трудности при извършване на статични задачи.
Проблемите на детето могат да са по-явно изразени е една от областите или да са комбинирани, като към вече споменатите проблемни звена може да се наблюдава и импулсивност, невъздържаност и агресивност. При някои подрастващи тези проблеми се забелязват в още по-ранна възраст, но поставянето на диагнозата е коректно да се направи, когато вече детето е в училищния период, защото нарушението засяга живота у дома и извън него (както и академичната дейност), поведението трябва да се проявява многократно и в различни ситуации. Затова не мислете, че 2-годишното ви дете има хиперактивност и дефицит на вниманието. Има период от развитието на детето, когато повишената физическа активност е нормална за възрастта и това му позволява да опознае обкръжаващата го среда. Но това поведение трябва да отстъпи място на „по-спокойни" стратегии за учене, които детето усвоява между 3 и 6 година.
Тази повишена активност пречи на детето да учи, това се отнася и до начина, по който усвоява езика. Детето сякаш няма време да се научи как да говори, което може да доведе до забавено езиково развитие. Това се отнася до един по-ранен етап, а в по-късен период има проблеми с усвояването на учебния материал, с писането и четенето и академичната дейност като цяло. При разказване може да прескача от тема в тема, да не довършва мисълта си, да отговаря неправилно на въпроси, да не слуша, докато му се говори, да изглежда тихо и спокойно, но да не е съсредоточено в това, което се случва около него. Но най-трудно е да се задържи детето на едно място, да участва активно в игрова или учебна ситуация, да бъде спокойно и търпеливо в изчакването на реда си както в игра, така и в разговор. Трудности могат да се наблюдават и на нивото на самокорекция на говора и речта при тези деца, а на по-късен етап и при цялостната академична дейност, при която детето трябва да бъде обучено в различни стратегии за справяне, за да не допуска грешки по невнимание. Спазването на правила е важно както за социалното функциониране, така и за училищните постижения, и за начина, по който детето се научава да изразява мислите и чувствата си. А именно те са пренебрегвани при децата с хиперактивност и дефицит на вниманието.
Как могат да помогнат родителите?
Постоянна стратегия на поощрения и игнориране и/или промяна на нежеланото поведение – много често вниманието на родителите е привличано от агресивното, деструктивно и хаотично поведение, отколкото от добрите постъпки. Затова трябва да се опитате да промените цялостната си стратегия на поведение в такива ситуации – когато детето се опитва да ви провокира и разстрои, да не му обръщате внимание или да го оставите на място, където само да се успокои (така че да има време на „изключване"), а когато се справя добре или направи нещо хубаво - да поощрите усилията му със споделено внимание, одобрение и любов. Така детето ще свикне с този възнаграждаващ тип родителско поведение, ще се опитва да повтаря успехите си и ще чака възнаграждение на добрите си постъпки.
Родителите могат да предлагат релаксиращи и успокояващи занимания на децата – това може да са разнообразни дейности, които в най-голяма степен разкриват силните страни на детето и неговите възможности. Да се намерят хобита и подходяща среда за работа на детето, да няма много стимули, които да разсейват детето от ежедневните му дейности като писане на домашно и изпълнение на други задачи. За да може това да се случи по-успешно, възрастният може да облекчи всяка сложна за изпълнение задача до поетапното изпълнение на по-малки последователни стъпки от нея. Така детето ще може по-лесно да достигне до тяхното разрешаване и успешно изпълнение.
Още едно от нещата, които влияят успокояващо на детското поведение, е структурирането на средата и изпълнението на рутинни дейности. Добре е те да се случват по едно и също време, да се изпълняват по сходен начин и да следват в определен ред. Детето ще знае какво го очаква през деня и ще свикне с изпълнението на повтарящи се дейности, които да намалят стреса от непознати и неочаквани такива. Спазването на точен график и подготовката за нови задачи и активности могат да облекчат нестихващото активизиране на нови и нови стратегии за справяне с непрекъснатото търсещо поведение на детето. Установените правила също структурират дейността на детето, както го облекчава и подредеността на средата. Затова всяко нещо трябва да бъде на мястото си и да се въвежда все повече ред в хаотичното поведение на подрастващите. И за всяка добре изпълнена задача, дейност или поведение може да предоставяте награда на детето – това, което знаете, че най-много ще го зарадва, за да затвърдите добрите модели.

Симона Миланова, логопед

Последна редакция Понеделник, 20 Април 2015 13:52
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини