Baner 600x80
Сряда, 11 Февруари 2015 14:27

Умения за разказване


34-dЧетенето и разказването на истории на детето е несъмнено начин на забавление и ангажиране в общо занимание с родителите. Но всъщност то му помага да развие основополагащи комуникативни, а по-късно и литературни умения. Смята се, че децата, привлечени в такъв тип дейности, са по-подготвени и развиват по-добре уменията за четене и писане, имат по-добри езикови умения, по-богат речник и по-успешно разбиране върху думите, подобряват знанията си върху познати и непознати теми, имат по-развита креативност, въображение и памет. Детето може да бъде поставено в две роли – на слушател или разказвач, като при едната се развиват уменията за слушане, а при другата – езиковите и говорните. Така то има възможност да се докосне до други светове, култури, традиции, митове, легенди, до различни морални дилеми и етични проблеми, да проследи решаването на конфликти, да извлече поуки и, разбира се, да се забавлява в компанията на възрастни или връстници.

При по-малките деца можете да използвате приказките за създаване на ритуали и рутинни дейности – при заспиване вечер. Част от приказка или история може да помогне на детето по-бързо да се унесе, но тя не трябва да е разказана прекалено емоционално или с твърде много експресия, за да не се превъзбуди детето, вместо това, което се цели - да се успокои. С помощта на различни истории и преживявания на героите в тях на детето могат да бъдат обяснени събития от ежедневието, които предстоят да му се случат – празнуване на рожден ден, пазаруване в магазина, отиване на зъболекар и др.
Как се зараждат уменията за разказване
В разговорите с възрастните за минали събития децата се учат как да структурират собствените си истории за лични преживявания. Начинът, по който родителите си спомнят изминалите моменти, се предава и на подрастващите. Много аспекти от разговорите с родителите за миналото след това се откриват в спомените на децата, както и при начина на предаване на абсолютно измислени истории. На базата на общуването с възрастни малчуганите се научават как да структурират собствените си разкази. Стилът на родителя става стил на разказване на детето. Американски психолози свеждат тези родителски стилове до два – високо обяснителен стил на разказване и ниско обяснителен.
При първия възрастният следва тема, която детето задава, дава много подробности и детайли при разговор, задава много отворени въпроси (въпроси с въпросителни думи) и оставя детето да завърши темата; докато при другия стил родителите са по-пестеливи на обяснения, задават повече затворени въпроси и често сменят темата на разговор. В различните моменти възрастните могат да демонстрират единия или другия начин на предаване на събитията, но може при тях ясно да се откроява и само единия. Децата на родителите с първия стил впоследствие стават по-активните разказвачи. Това ясно показва, че именно близките полагат основите за уменията за разказване не само за лични събития, а за всякакъв вид истории.
Когато детето влиза в ролята на разказвач:
o Разказването повишава мултилингвистичните умения на детето;
o Разказването/преразказването на истории подобрява прагматичните езикови умения (използването на думите в рамките на определен езиков контекст), подобрява целевото използване на езика и граматичните езикови умения, разширява речника;
o Уменията на разказвача са не само да борави добре с думите, но и да изгражда фабула, имаща определена структура, с което се изграждат основополагащите умения за писане и структуриране на текст;
o Повишава езиковите и комуникативните си умения;
o Разказването може да повиши уменията за четене и писане в ученическа възраст;
o Разказването/преразказването подобрява паметта;
o Развиват се мисловните процеси – помага на детето да задава въпроси, формулира идеи, дава обяснения, разрешава проблеми, да избира между алтернативи, да обяснява гледна точка и др.;
o Развиват се представите и въображението;
o Подобрява се вниманието за слушане, следене на наратив и разбиране върху последователността на събитията (начало, среда, край);
o Помага се на детето да разрешава проблеми и да разсъждава върху морални дилеми, да вниква в чужди преживявания и да се постави на мястото на друг, което подобрява социалната му компетентност;
o Помага се на детето да изрази мисли и емоции, да изяви себе си и да придобие увереност в себе си и собствените си възможности;
o Дава се възможност на детето да управлява чувствата си, да задава въпроси за чувствата на другите и да изразява емпатия;
o Може да изрази страхове и др.

Какво да правят родителите?
Започнете с нещо лесно – когато стартирате с разказването на историите, започнете с лесни приказки - особено ако искате детето да ги запомни и след това само да се опита да ги пресъздаде. На помощ могат да ви дойдат книжките с илюстрации за най-малките, които да разглеждате заедно и да разказвате по картините в тях. Така след вашия прочит на историята, идват интерпретацията на детето и неговият опит за преразказ. Няма нужда да го поправяте всяка дума, ако не е запомнило дословно съдържанието на книжката. Важното е да са запомнени основните моменти в историята и те да следват последователно. При грешки по-скоро се опитвайте да допълвате историята, припомнете си я пак по илюстрациите или я разкажете още няколко пъти, преди да дойде редът на детето.
Предлагайте различни истории – може да не успеете от първия път да намерите приказки и истории, които да допадат на детето. Опитвайте с различни сюжети и персонажи, докато не откриете нещо, което да заинтригува детето. Това с особена сила се отнася до по-големите деца, които имат разностранни интереси. Но не е добре и да се залита само в една тема до степен на мания, защото така се стесняват прекалено знанията.
Нека детето избере своята история – за да сте сигурни, че детето ще ви слуша, може да му предложите да си избере между няколко сюжета. След като историята е избрана, добре е да я изслуша цялата, а не да има лутане от приказка в приказка и нито една да не успявате да завършите. Това може да е ясен сигнал, че детето има нестабилно внимание и трудно се съсредоточава върху една дейност или предмет.
Ангажиране на повече хора в историята – в случай че искате разказът да стане още по-интересен, можете да включите още членове от семейството в неговото пресъздаване. Това се отнася както до децата, така и до възрастните, които са запознати с историята. Още по-занимателно упражнение би се получило, ако се опитате заедно да измисляте своята приказка. В нея могат да се появяват различни герои и да се случват неочаквани обрати според реда на разказване на членовете от семейството.
Изразителност при разказване – не се притеснявайте да бъдете по-емоционални, дори да хиперболизирате емоциите си по време на разказване. Това се харесва на децата и привлича вниманието им към сюжета. Монотонното четене от книга по-скоро би приспало детето, отколкото да го накара да се фокусира върху разказваното. Използвайте лицевата си експресия, изразявайте чувства, жестикулирайте или използвайте подръчни материали, за да претворите по най-интересния начин приказката.
Упражнявайте се – може да преговорите няколко пъти наум историята, която искате да разкажете на детето, за да добиете и вие увереност, че знаете добре сюжета. Така с лекота ще можете да пресъздадете приказката и ще можете да се съсредоточите върху изразните средства и експресията, така че да я направите още по-вълнуваща.
Уменията за разказване са основни за училищните такива – подпомагат четенето, писането и ученето. Те са важен фактор за езиковите и говорните способности и маркер, че се развиват нормално. Децата в предучилищна възраст изпитват все повече трудности в това да разказват свободно лични преживявания, приказки и истории. Те трябва да бъдат подпомогнати от най-ранен етап, още когато се полагат основите на тези умения, чрез ежедневните разговори, чрез спомените и забавните истории на деня.

Симона Миланова, логопед

blog comments powered by Disqus

3

baner 300x300px

baner 300 300

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини