Baner 600x80
Понеделник, 20 Октомври 2014 14:05

Да не споделиш играчката си – това е ОК


rule10 final-Conflict-1024x810

Почти всяко дете минава през фазата да иска играчката, с която си играе друг малчуган. Много от тези случаи са свързани с бутане, дърпане, писъци и сълзи. Родителите са разтревожени от „асоциалното" поведение на детето си, чудят се къде са сгрешили при отглеждането на този малък дивак и кога са пропуснали да го научат на думичките „моля" и „благодаря". Няма нищо по-нормално от малко алчна граблива игра през периода на ранното детство.


Защо се случва това?
От една страна, децата са още доста социално незрели. Те нямат отработен механизъм за това как адекватно да поканят на игра друго дете или как да се включат ненатрапчиво в играта на останалите. Или иначе казано - как да привлекат вниманието върху себе си. Какъв по-лесен начин от това да дръпнат интересната играчка?
От друга страна, чуждата играчка е играчка, с която някой вече играе, т.е. тя вече прави нещо, което „на мен ми е интересно и искам и аз да пробвам!". За да си обясните поведението на детето си в такива ситуации и за да се успокоите, че с него не се случва нищо ненормално, помислете, че в тази възраст децата са доста егоцентрични и това е техният начин да оцеляват в света, който все още не познават. Когато видят нещо, което им харесва, те чувстват, че наистина имат нужда от него и то веднага. Тепърва предстои да ги научите как е редно да поискат нечия играчка или как да се включат в игра, която им е интересна.
Грешките, които допускат родителите в тези ситуации
Родителите решават да изолират детето си, докато не се справят с агресивното му поведение. За съжаление обаче, децата имат нужда да учат през опита, за да се преборят с неприемливото си поведение, целящо да получат вниманието на друго дете.
Да накажете детето си, също не действа, защото само ще го накарате да се почувства нещастно от извършването на нещо, в което не е вложило зла умисъл.
Използвайте битката за играчка, за да разкажете на детето си за това, че и другото дете има чувства. „Виж, детето се разплака!" не върши работа! Използвайте пример от живота на вашето дете: „Виж, твоя приятел е много тъжен, сигурно се чувства като теб, когато се счупи любимият ти камион, помниш ли?". Така връщате спомен на детето си и му казвате, че и друг е способен да изпитва подобно нещо, т.е. и другият има чувства.
Как можете да си помогнете
Докато детето се учи на нови социални умения, избягвайте големите и шумни приятелски компании. Нека то първоначално си играе само с най-близкото си приятелче и постепенно разширете приятелския му кръг.
Когато събирате детето на игра с други деца, не носете любимата му играчка. „Любимият Мечо" в ръцете на някой друг е ситуация, която може да съсипе играта на едно мъниче, което тепърва се учи как да общува с другите.
Научете детето си какво означава „да си изчакаш реда" или „времето ти изтече" по много конкретен начин. В моя кабинет например има цветни пясъчни часовници и така децата сами отмерват времето, в което се занимаваме. Това върши работа и когато няколко деца искат да си играят с една и съща играчка. Носете със себе си кухненски таймер, звънче или използвайте мобилния си телефон. Малките деца са с неформирана представа за време и ако могат да видят, че времето минава, и да чуят кога свършва нечий ред, те ще започнат да си формират представа за това какво е редът и как предметът преминава от едно дете на друго.
Изчакването е трудно, особено за импулсивни 2-5 годишни деца, но от друга страна е отлично житейско умение, към което може да започнем да приучаваме детето си. Не се страхувайте от няколко инатливи тропвания с крак или сълзи. Да научим нашия малчуган да контролира поведението си и по подходящ начин да изразява силните си чувства, е наистина една от основните задачи през ранното детство. Умението детето да контролира импулса си (чакам за играчка, а не я грабвам) е важна част от развитието на мозъчните му функции и става по-лесно чрез практиката.
А сега да погледнем ситуацията „Искам твоята играчка" и от един друг, често подценяван ъгъл. Учим ли наистина децата си да бъдат щедри и споделящи, когато им казваме да отстъпват играчките си? И показваме ли им едно друго, не по-малко важно умение – умението да отказваш?
Ето една типична ситуация, която ще ви се стори позната с участието на две деца и възрастен. Едното дете е изцяло погълнато от забавната си игра с интересна играчка, когато идва друго дете и иска да я вземе. Тогава възрастният казва: „Дай на детето играчката си. Ти и без това отдавна играеш с нея". Така детето, което си играе, се оказва в ситуация, в която трябва да даде „забавлението" си и да прекъсне приятната игра. То научава, че когато споделя играчката си, се чувства зле!
Често родителите учат детето си да споделя играчките си, което буквално „преведено" означава едно малко дете веднага да се откаже от нещо интересно, защото това „интересно" е събудило интереса на някой друг! А дали родителите постъпват така в ежедневието си? Представете си, че говорите по телефона, идва ваш приятел и ви го иска, за да проведе свой разговор. Вие, разбира се, няма да затворите на мига, а ще приключите с разговора си, след което ще дадете телефона, доволни, че можете да услужите. Същото трябва да се прилага и спрямо децата.
Помислете, колко от нас като възрастни имат проблеми с казването на „НЕ"? В моята практика често се срещам с хора, които казват: „Не мога да отказвам и това ме натоварва! Моля, помогнете ми!". Ето защо не бива да премазваме това умение у децата си още в най-ранна възраст. Оставете на детето си пространство да откаже да споделя играчките си в определен момент, това е негово право.
Ето колко по-прости могат да бъдат нещата. Когато детето ви вече знае какво е „изчакай си реда", вместо да казвате: „Още пет минути и е ред на Мими да играе с твоята играчка" - научете детето си само да казва: „Мими, сега не мога да ти дам играчката си, когато спра да играя с нея, ще ти я донеса". Така учим децата си на положителна асертивност (да отстояват мнението си). Това им помага да наложат мнението си без агресия и да се научат да определят граници на другите деца. Най-приятната част е, когато детето ви доброволно занесе играчката си на своето приятелче. Получава се момент на удоволствие и за двете деца – за едното, защото се сдобива с нещо желано, а за другото, защото доставя радост. Това е топлото чувство от щедростта, от удовлетворението да споделяш, да даваш положителна емоция. Тук вече липсва елементът на принуда, който опорочава споделянето. Когато веднъж детето се почувства добре с това да споделя, много е вероятно да продължи да го прави и без насоки от родителите. Процесът е бавен и ако не се получи от първия път, не се обезсърчавайте и не спирайте да опитвате.

Галя Даскалова, специалист детско-юношески психолог

 

Последна редакция Вторник, 21 Октомври 2014 13:08
blog comments powered by Disqus

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини