Baner 600x80
Сряда, 07 Май 2014 14:01

Мамо, прочети ми приказка!


Cooney Centersurvey art

 Да седнем като родители и да почетем книга на детето у дома – дали това звучи ретро или като отживелица? Или изглежда безсмислено на родителите на най-малките, които още „нищо не разбират"? Или е абсолютно невъзможно да се случва всеки ден в това забързано ежедневие? А и реално кой чете книги днес, във време, в което информацията се разпространява със скоростта на светлината?

Какво изисква четенето на детски книжки у дома?
Вероятно няколко условия, които са като дефицитна стока за съвременния родител:
- свободно време;
- търпение;
- желание;
- създаване на подходяща (спокойна) обстановка;
- малко артистизъм.

Какво се изисква от детето, за да бъде то възнаградено от родителя с прочитането на приказка?
Също има някои условия, чието спазване е близо до невъзможното:
- послушно дете;
- дете, което седи мирно, докато трае приказката;
- дете, което не задава въпроси, докато родителят чете;
- дете, което да не се разсейва със странични занимания;
- дете, което не „яде" книгата;
- дете, което веднага след като чуе приказката, може да я възпроизведе под формата на разказ – тогава родителят разбира, че в четенето има смисъл.

Много са родителите, които вече не вярват в необходимостта от това да почетат на детето си. Или го правят много рядко, или изобщо не го правят. Причините са най-разнообразни. Основната, както винаги напоследък, когато говорим за възпитанието на детето, е липсата на време. Друга причина е, че много родители намират това занимание за леко досадно, особено в първите години на детето, когато реално то е запленено повече от картинките в книжката, отколкото от самия текст. Майки споделят, че е много по-лесно да се чете на по-голямо дете, защото разтварят книгата, четат механично текста и през това време си мислят за други неща, без да ангажират изцяло вниманието си. Когато детето е по-малко (приблизително до 3-годишна възраст), то се задълбочава върху повторението на едно и също нещо: разглежда картинките и пита „Какво е това?" или задържа интереса си само при условие че четецът разказва някаква измислена, но атрактивна история по картинките. Това определено ангажира майката повече. Третата причина е, че според родителите самите деца не желаят да им се чете. Те предпочитат да гледат телевизия, да играят подвижни игри или да се занимават с нещо друго. Майки споделят: „Аз не мога да го накарам да седне, абсурдно е да му чета" или „Аз чета, но то си прави нещо и изобщо не ме слуша", или „Непрекъснато ми дърпа книгата от ръката". Родителите не желаят да се правят на „шутове", като си преправят гласа или влагат артистичност в четенето на приказки, а това би могло да е отлична стратегия за привличане вниманието на детето. В крайна сметка, много родители вече не виждат смисъл в това да прочетат приказка на детето си.
Детските книжки и издания се предлагат в изобилие на пазара. Те са все по-шарени и по-атрактивни. Обхващат различни теми от съвременния свят и определено предлагат повече възможности за стимулиране на детската активност под формата на игра. Детските книжки днес са по-интересни и по-занимателни. Дори приказките от нашето детство са преиздадени по начин, който грабва детето, било то дори само заради лъскавата корица. Освен това детските книжки не са особено скъпи. Разбира се, има сериозни изключения, но много детски издания са абсолютно по джоба на средностатистическия български родител. Оказва се обаче, че именно изобилието обърква родителя и той често не може да прецени коя книжка да купи и да прочете на детето си.
Факт е, че родителите рядко купуват детски книжки на децата си, особено когато те са в по-ранна възраст, т.е. извън училищната възраст, в която четенето вече добива някаква задължителност. Обикновено книгата е добър подарък за празник, поднесен от роднини или приятели на семейството. Добър подарък е, защото изглежда атрактивно и има добра цена. Подаряващият рядко се вглежда в съдържанието на детската книжка. Още по-рядко той се замисля дали тя е подходяща за възрастта на детето, особено след като издателят е написал на предната корица препоръчителната възраст на потенциалния читател. Купувачът на детска книжка обикновено избира по цената и външния вид на продукта.
Всъщност четенето у дома е толкова естествено действие, че родителят не се замисля колко е полезно за цялостното развитие и възпитание на детето. От друга страна, това действие като че ли отпадна от ежедневните домашни задължения на съвременния, вечно зает родител. Той рядко се замисля колко много детето губи от това. Малчуганът е в центъра на кръг от източници на всякаква информация и интерактивни играчки. Предлагат се плюшени играчки, които възпроизвеждат любими детски приказки. Продават се аудио-книги. Редица детски сайтове имат опции за слушане на приказки. Детските телевизионни канали са денонощни. Създават се 3D книги, а детските филмчета са във формати, които карат анимационните герои да оживяват. Прокарват се идеи, че в детските истории има твърде много смърт и насилие, които влияят негативно на формирането на детските представи за живота, хората и света. С други думи, налице са много основателни причини съвременния, често „изнервен" родител да не чете на детето си у дома.
Детството е началото на живота, когато приказките и представите на детето за околния свят са дълбоко свързани. Четенето на приказки и отглеждането на детето вървят ръка за ръка като нещо абсолютно естествено. Четенето на детски книжки у дома дава възможност и на родителя, и на детето да направят пауза от напрегнатото ежедневие и да прекарат известно време заедно. Ако родителят отправи някаква покана към мъничето и демонстрира ентусиазъм, то много трудно ще устои на изкушението. Следователно има контра на твърдението на много родители, че децата им не желаят да им се четат книжки у дома, защото им става скучно, досадно и безинтересно. Малко повече ентусиазъм от страна на родителя би довел до положителен резултат в това отношение.
Детството е времето на силни емоции и книгите предлагат място, на което те да се проявят. Ако книгата е отегчителна за детето, тя лесно може да бъде сменена. Изборът на книжка е също толкова важен, колкото и самото четене. Възрастният трябва да знае, че неговите интереси са различни от интересите на детето, затова не може да очаква харесаната от него книга да се хареса и на малчугана.
Желателно е да се подбират книжки на най-различни теми: от класическите детски приказки до най-съвременните истории и енциклопедични факти. Външният вид на книгата и форматът на текста също са от голямо значение. По-малките деца избират книгата по корицата. Някои от по-големите деца също. Важно е и съдържанието на книгата. Основна част от забавлението по време на прочита на книгата е детето да може да се идентифицира с някой от героите. Интересно му е, когато книгата е свързана с любим телевизионен герой. Информацията трябва да е достъпна, съобразена с възрастовите особености и интересна за малчуганите.

Как да предизвикате интереса на дете, което проявява нетърпение:

1. Книгата като част от семейния живот и домашния интериор. Направете книгите част от семейния живот. Наличието на книги у дома помага на детето да свикне с тях и едновременно с това дава възможност да се чете по всяко време, например: детето си играе, вижда книга и проявява желание мама да му я прочете сега.
2. Детето посещава книжарницата или библиотеката. Заведете детето в книжарницата или във вашата библиотека. Присъединявайки детето към вашите действия, то ще почувства значимостта на заемането на книги от библиотеката. Ако му направите карта за библиотеката, това задължително ще повиши интереса му, защото от една страна, ще се почувства като възрастен, а от друга страна, правото на избор ще придаде допълнителен смисъл и екзотичност на начинанието.
3. Книга, съобразена с интересите на детето. Не подценявайте малкия читател. Ако някоя книга ви се струва неподходяща за неговата възраст или твърде безинтересна, дайте му възможност да защити избора си. Всъщност може би точно тази книга е за вашето дете.
4. Всяка книга е хубава. Интересът към книгата зависи от възрастта, нагласите и настроението на детето.
5. Настанете се удобно. Физическото удобство е задължително условие за психологически комфорт и за създаването на хубави спомени у детето за времето, прекарано с вас като родител.
6. Направете диалог. Задавайте въпроси на детето и отговаряйте на неговите към вас. При по-малките деца, диалогът е по-атрактивен от монотонното четене. Вероятно на вас също ще ви е много по-интересно. Всъщност, не забравяйте, че четенето е преди всичко за забавление.
7. Четете винаги, когато имате възможност за това. Тук важи максимата, че апетитът идва с яденето. Не отказвайте на детето с оправданието, че сте прекалено заети, защото ще дойде време, когато то ще бъде прекалено заето, за да прекарва времето си с вас.
8. Четете отново и отново. Една и съща книга може да се чете многократно. Особено ако това е любимата книжка на детето. Нещо повече, повтарянето на информацията подпомага запомнянето й.
9. Приказките за „лека нощ" са задължителни. Не лишавайте детето си от това удоволствие, особено ако вие сте били лишавани от него. Приказките за „лека нощ" дават възможност да прекарате безценно време с детето си и да направите края на деня вълшебен. Те могат да ви бъдат много полезни, когато създавате навици за лягане, което затруднява голям брой от родителите на по-малки деца.
10. Предпочитам мерената реч. Някои деца предпочитат мерената реч, особено по-малките. На пазара има голямо изобилие – изберете книжката според интереса на детето.
11. Струва ви се, че повтаряте едно и също. Детето има много книжки, но иска да му се чете все една и съща. Дайте му възможност да изрази и отстои предпочитанията си. Прекрасно е да има предпочитания – това го прави личност.

Защо четенето е важно?
Четенето у дома е ранна възпитателна интервенция, която дава положителни резултати през целия живот на детето. Много родители подценяват значението й. Други четат приказки на децата си, защото предполагат, че така трябва и помнят как на самите тях им е било четено в тази възраст. Има няколко аспекта, в които четенето постига забележително високи резултати и в този смисъл не може да бъде заменено от друга възпитателна дейност:

  • задълбочава връзката между родител и дете;
  • подчертава семейния уют;
  • дава базисни говорни умения;
  • превръща детето в потенциален бъдещ четец;
  • подобрява уменията за общуване;
  • обогатява речниковия запас;
  • развива логическото мислене;
  • дава възможност за нови преживявания;
  • подобрява дисциплината, вниманието и концентрацията;
  • увеличава знанията по атрактивен начин;
  • кара детето да се чувства значимо;
  • детето е обект на родителското внимание;
  • обогатява фантазията;
  • дава базисни понятия за „добро" и „зло", „справедливост", „престъпление" и „наказание";
  • подготвя детето за училище.

Четат ли съвременните български родители?
Ето какво сочат резултатите от проведено изследване на 120 лица с равен брой представители от двата пола – 60 жени и 60 мъже:

100% от анкетираните родители смятат, че на детето трябва да се чете, но признават, че невинаги си представят да го правят самите те (бащите често разчитат на майките, майките понякога очакват това от бабите). 60% от жените и 30% от мъжете са съгласни, че на детето трябва да се чете от най-ранна възраст. Останалите не виждат смисъл в това, защото бебето няма нищо да възприеме от прочетеното. Грешката да подценяват децата си е характерна за много родители. Бебето не възприема света като нас, но да му се четат книги, не е безсмислено. В крайна сметка, нали трябва да придобие знание за нещата около себе си.
68% от майките и едва 23% от татковците четат на децата си у дома. А от тях само 22% (майки) четат на детето си всеки ден. Малък е процентът и на майките, които подбират съдържанието на детската книжка (17%, а татковците изобщо не го правят). Всъщност анкетираните споделят, че четат, каквото намерят вкъщи, а това обикновено са книги от подаръци. 65% от жените и 95% от мъжете са на мнение, че детето трябва да е запознато с класическите детски приказки. Останалите споделят теорията, че знанията на детето трябва да са по-модерни, а и се притесняват от „смъртта в детските приказки". По-малко от половината родители (48% от майките и 47% от татковците) са почитатели на съвременната детска литература. Някои я намират „глупава", а други дори „опасна" за детското развитие.
82% от майките и 95% от татковците четат механично на детето си, без изобщо да се замислят за това, което правят. Малко са и родителите, които смятат, че е необходимо да обяснят прочетеното на детето и да коментират информацията с него (само 42% от майките и 7% от бащите). Не са много родителите, които забелязват някакви положителни промени в развитието на детето вследствие на четенето на книги. Не са много и родителите, които купуват книги на децата си и подбират съдържанието им, докато ги купуват (78% от майките избират книгата най-вече по корицата и по цената). Финансовото положение на средностатистическия българин действително не му позволява лукса да проявява стил по отношение на книгите, които чете. В същото време книгата е идеален подарък – много шарена за сравнително сносна цена (75% от майките подаряват книги на другите деца).
53% от майките и 23% от татковците споделят, че детето слуша, когато му се чете, но 78% майки и 100% бащи са категорични, че предпочита да гледа телевизия. 10% от жените и 77% от татковците намират четенето за досадно занимание, а само 22% от майките намират свободно време да почетат на детето си. Не са много родителите, които отговарят положително на въпроса дали тяхното дете проявява интерес към четенето, но всички родители споделят, че се е случвало да откажат поне един път на детето си, когато то е пожелало да му се прочете приказка. 67% от жените и 25% отговарят, че детето им има любим приказен герой. 82% се притесняват от това, че в детските приказки винаги някой умира. Повечето майки гушкат детето си, докато му четат. Именно този момент на емоционална близост е незаменим, както за детето, така и за родителя. Финалът на изследването показва, че само 22% от анкетираните майки четат изобщо и едва 5% от бащите.
Четенето у дома може да се сравни с аромата на домашната гозба. Съвременният свят предлага много алтернативи на храненето у дома – алтернативи, които пестят време, пари, консумативи, труд; алтернативи, които изглеждат по-забавни и развличащи. Но ароматът на домашната гозба се усеща още от входната врата; кара човек да влезе и да си създаде спомени за цял живот от времето, прекарано край масата с родителите и цялото семейство. Като възрастен детето ще продължи да търси този уют и да го създава у дома си за своите деца. Същото е с четенето у дома. Дете, на което родителите са чели приказки, никога не забравя времето, прекарано с тях, и най-вероятно няма да позволи на забързаното ежедневие да му отнеме възможността да прекара същото време със своите наследници. Това е особено важно в 21-ви век, когато всеки от нас се нуждае от глътка спокойствие, която е най-сладка в къщи.

Мария Дишкова, социален педагог

 

Последна редакция Вторник, 19 Януари 2016 13:24
blog comments powered by Disqus

19731885 1588698044497127 1006336300224858960 n

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини