earlybaby

Вторник, 18 Юли 2017 13:22

Дневникът на Ави 5


IMG 1512И така – измина още един месец – прехода от това да си бебе на 4 месеца до момента, в който ставаш на 5... Така си е – бебчетата растат като гъбки след дъжд...
Бебе Ави е вече на 5 месеца и тежи почти 7 кг, висока е 65 см. Продължава да наддава в рамките на долната граница на ориентировъчните стойности в таблиците за килограмите на бебетата – с около 550 г на месец.

Все още е само на кърма, рядко пожелава да пие вода. Смятаме да започнем захранването след навършване на 6 месеца, макар че бебка определено проявява интерес към храната, привлича я всичко, което е на масата, и често се опитва да си вземе нещо за разучаване... Всъщност толкова много иска да прави неща като нас, че вече пи вода от чаша и дори се научи да се справя успешно с това.
IMG 1311Засега не ползва бебешки залъгалки – от време на време й предлагаме, особено когато видим, че има нужда да търка нещо по венците – но тя не ги харесва и не ги приема като вариант за успокоение. А че наближава появата на зъбките – личи си по ръчичката, която често проверява какво се случва в устата и по леко побелелите венци.
Каките – Ани и Аля, много обичат плодовете и зеленчуците – надяваме се, че и с бебка ще е така. Още отсега й обясняваме кое плодче какво е, подбираме играчки с картинки на плодове и зеленчуци. Четем книжки с картинки и се опитваме да създаваме историйки с активни карти.
Лятото вече си е истинско лято и си правим всеки ден разходки навън - с игри върху тревата, с разглеждане на цветята и традиционната ни IMG 1357вечерна разходка в квартала. С първите две деца все не ми оставаше време за „нормалните неща" – да изляза с количката в градската градинка с другите мами, да се разходим семейно в квартала, но сега децата вече държат на тези неща и се радвам, че е така. Прекрасно е да спреш забързаното ежедневие и да отделиш време за семейството – било то със семейна игра вечер, с разходка в квартала или с разговори как е минал денят на всеки. Осъзнавам, че децата имат нужда да говорят с нас, да разказват, да споделят. Старая се да отделям време за това. А и ми е много приятно да „виждам" нещата и през техния поглед. Много забавна случка беше, когато Ани четеше съдържанието на опаковка с мултивитамини, а Аля (слушайки много съсредоточено изреждането на различните витамини) попита: „ А витамин „полезник" съдържат ли?"...
Този месец беше наситен с много празници, така че не ни липсваха социални събития. Много интересно беше за беба кръщенето на Виктория (втора братовчедка на Станислава) - една малко по-голяма сладурана, която вече навърши една годинка. Бяхме и на празниците на кака Евгения и кака Светослава. За мен лично това бяха и леко носталгични моменти, защото осъзнах колко бързо лети времето, кога тези каки бяха малки деца и как сега поемат своя път в живота, завършвайки училище.
s baba GinkaТози месец беше и месецът, в който се разделихме с баба Гинка. Тя беше на 94 години (родена е на 7 октомври 1922 г.). С баба Гинка много си говорехме за децата, за живота, за възпитанието. Тя обичаше да чете „бебешките" списания и да обсъждаме как са се променили нещата във времето. Много ще ми липсва и се надявам да запазя и предам мъдростта й във времето. Когато приспивах Станиславка в количката на двора до къщата на баба, тя стоеше с нея навън през цялото време и я гледаше. Повтаряше ми колко е важно да се кърмят бебетата. Много ни се радваше, но понякога й тежеше възрастта и казваше „Защо е измислен така този живот – минават годините, запазваш си мисленето и искаш да направиш нещо в градината, но не можеш – ръцете, краката не те слушат... Трудно е така...". Баба Гинка и дядо Атанас са работили много през своя живот – тя в градините на ТКЗС-то, той – тракторист, сами са си построили къща, грижили са се за моята майка – сега баба Мими. Мисля, че за тях в пълна сила важи поговорката „Трудът краси човека". Те бяха добри и красиви хора. Радвам се, че децата си създадоха спомени с тях...
Дъждовете през месеца ми донесоха леко меланхолично настроение и се опитах да компенсирам с положително зареждащи книги. Разходките с беба и игрите с нея също са нещото, което ме кара да се усмихвам. Благодарна съм изключително много на съпруга ми за подкрепата и за това, че е толкова страхотен баща. Той винаги намира време да играе с децата, и когато го помолят да карат колелета в 8 ч. вечерта след дълъг и уморителен работен ден – той пак не им отказва, защото детските усмивки за него са скъпоценни.
Ето защо книгата, която искам да спомена този месец, е „Човекът, който искаше да бъде щастлив" от Лоран Гунел. Препоръчвам я на всеки, който се чувства движещ се надолу в асансьора на живота...

текст Ралица Манолова
снимки PhotoPlace.Club

Последна редакция Вторник, 18 Юли 2017 13:39
Още в категорията: « Защо носим децата си?
blog comments powered by Disqus

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини