earlybaby

Петък, 03 Февруари 2017 12:44

Лекарката, която променя нагласите в неонатологичната грижа


GSG 462Срещнахме проф. Корначка по време на Третия глобален форум за подобряване на грижите за недоносените деца, който се проведе в началото на декември в София. Събитието се организира от Фондация „Нашите недоносени деца" в партньорство с Българската асоциация на неонатолозите и с подкрепата на АбВи България.

Нямаше как да не привлече вниманието ни – изключителен професионалист, убедителен презентатор, един от най-активните участници в дебатите по време на форума. Беше дошла не само да сподели постиженията си, но и да научи нещо от другите. Благодарим на Фондация „Нашите недоносени деца" за възможността да зададем въпросите си на един от най-добрите неонатолози в света.

Проф. Мария Катаржина Боржевска-Корначка:
„Бебето е на родителите и те имат правото да бъдат с него колкото често искат."
Визитка: президент на Полската асоциация на неонатолозите; ръководи интензивното неонатологично отделение в университетската болница „Анна Мазоветска" във Варшава; член e на Европейскoто неонатално общество и на много други полски и чуждестранни организации в сферата на неонатологичните грижи; председател на Фондация „Breast Milk Bank" и заместник-председател на Полския детски фонд - неправителствена организация за подкрепа на надарени ученици.
През 2012 г. проф. Боржевска-Корначка създава Коалиция за недоносените деца - образователна платформа, която обединява редица неправителствени организации с една обща цел - да се повиши информираността за медицинските и социалните проблеми, свързани с преждевременното раждане.
Проф. Корначка, кои са основните фактори, повлияли понижаването на процента недоносени деца във вашата страна?
Процентът на недоносените бебета в Полша за съжаление от няколко години поддържа упорито високо според моето мнение ниво от 6%. По този показател сме след скандинавските държави, където неонатологията е на най-високото ниво на развитие и където процентът е 2,5%. Но не трябва да забравяме, че тези страни имат и най-добрата система за социални грижи в Европа, а може би и в света, че това са богати държави с висок жизнен стандарт като цяло. Въпреки това има много фактори, които оказаха положително влияние върху трансформацията на неонатологичните грижи в Полша през последните 20 години, което е причина за намаляването на дела на преждевременни раждания от двуцифрено до едноцифрено число. Най-важните фактори включват организационни промени в края на 90-те, които доведоха до развитието на тристепенна перинатална грижа. През 1998 г. Осродек Наукович в Познан публикува монографията „Подобряване на програмата за перинатална грижа в Полша". Според неговите насоки:
▪ Отделенията от 1-во ниво осигуряват грижи за нормално протичаща бременност, раждане, следродилен период и здрави новородени бебета; както и краткосрочна грижа в случай на внезапни и неочаквани усложнения с бременността;
▪ Отделенията от 2-ро ниво могат да осигурят грижа за бременност с усложнения от средна сериозност и за недоносени бебета, които не се нуждаят от интензивна грижа и лечение;
▪ Отделенията от 3-то ниво полагат грижи за най-тежките случаи на патологична бременност, раждане и недоносеност.
Основната идея на тази система е здравите, болните и сериозно болните новородени да получат съответната грижа на мястото, в което са родени.
Транспортирането на току-що родените бебета (което понякога е силно наложително) противоречи на идеята за тристепенния подход в грижата за новороденото и е свързано с още много допълнителни трудности. Този принцип води до друг, изключително важен – този на транспортирането „в утробата", което означава преместване на майката още преди раждането на бебето. Перинаталната диагностика и разпознаването на риска за плода могат да спомогнат организирането на транспортиране „в утробата" навреме, което е и най-безопасният вариант за бебето.
Гореописаната система позволява отличен достъп до акушеро-гинекологични грижи по време на бременността, който се регулира от Министерството на здравеопазването. Основният и най-важен документ, дефиниращ правата на децата, е Конвенцията на ООН за правата на детето, приета през 1989 г. и ратифицирана от Полша през 1991 г. Здравната политика, насочена към бременните жени, майките и новородените, e изложена в следните наредби на здравното министерство:
1. Наредба на Министерството на здравеопазването от 22 октомври 2010 г. за осигуряването на здравни услуги от първа необходимост;
2. Наредба на Министерството на здравеопазването от 20 септември 2010 г. за стандартите на медицинските процедури при осигуряването на перинатални здравни услуги при нормална бременност, раждане, следродилен период и неонатологични грижи.
Тези стандарти се отнасят за доносените бебета и определят минимума от услуги/мерки за сигурност, които жените имат право да очакват, когато са бременни, когато раждат или в следродилния период. Стандартите представят и задълженията на здравния персонал, който отговаря за бъдещите майки по време на бременността, раждането, периода след него, както и за новородените бебета. През 2015 г. Министерството на здравеопазването излезе с още една наредба, отнасяща се към грижата в случаите на усложнения по време на бременността. През 2015 г. Полската асоциация по неонатология публикува и свои стандарти за прилагане на неонатологични грижи в страната. Те съдържат 28 препоръки, включително насоки, създадени от полски експерти в различни сфери от неонатологията. Това е и най-голямото постижение на неонатологията в Полша през последните години.
Все пак не трябва да забравяме, че факторите, които предопределят преждевременните раждания и недоносеността, са в голяма степен комплексни и включват:
- нисък социален и икономически статус;
- възраст под 18 и над 40 години;
- многоплодна бременност;
- преждевременно раждане назад във времето;
- спонтанни и предизвикани аборти;
- венерически болести;
- високорискова бременност поради заболявания на майката: диабет, епилепсия, хипертония, бъбречни болести, сърдечни дефекти;
- тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания;
- недостатъчна пренатална грижа.
Повечето от тези фактори са много трудни за елиминиране поради увеличаващата се динамика на живота, повишаващите се изисквания към жените на работното им място, всекидневния стрес и трудните условия на живот. Следователно като се вземе предвид високото ниво на перинатална грижа в Полша, само образоването на широката публика в съчетание с многоизмерните социални грижи от страна на държавата могат да доведат до допълнително ограничаване на недоносеността.
Кои нови тенденции в грижата за недоносените бебета са вече установена практика в интензивното отделение, което ръководите?
Според информацията, с която разполагаме, 95% от недоносените бебета, родени с тегло 700-900 грама във вашата клиника, оцеляват. Кои са предпоставките за този висок резултат?
Съвременните процедури в грижата за недоносените бебета, които въведохме през последните години и продължаваме да въвеждаме, доведоха до увеличаване на броя на оцелели новородени с тегло под 1000 грама и дори на тези, тежащи само 500-600 грама. Това е възможно благодарение на високоспециализираната ни техника, отлично обучения персонал и систематичното образоване на родителите по време на престоя в болницата и след изписването.
Медицинските грижи се основават на:
1. Прилагането на стероиди преди раждането при бременни жени, които са в риск от преждевременно раждане, за да се стимулира развитието на белите дробове на бебето и да се улесни стабилизирането на недоносеното след раждането му.
2. Точна оценка на състоянието на плода и извършването на цезарово сечение в подходящия момент.
3. Прилагане на забавено клампиране на пъпната връв – ако състоянието на бебето след раждането го позволява – за да се улесни достигането на максимално количество кръв от бебето към плацентата.
4. Умело прилагана реанимация от лекарски екип; редовно провеждане на организирани курсове за реанимиране на новородени от полски лекари специалисти.
5. Прилагане на сърфактант на премерено силни и ефективни дози.
6. Зорко наблюдение на подаването на кислород.
7. Неинвазивна респираторна поддръжка, позволяваща предотвратяване на остра бронхо-пулмонална дисплазия.
8. Рационално антибиотично лечение и правилно диагностициране на възпаленията.
9. Наблюдение на нивата на кофеин цитрат при новородените от първите часове след раждането до 34 седмица.
10. Кърмене (майчино мляко или от банката за кърма) и повишаване на информираността на родителите за това колко е важна всяка капка кърма или коластра.
11. Ултразвукова диагностика на кръвоносната хемодинамика, проследяване за интравентрикуларни кръвоизливи или промени в мозъчната дейност.
12. Непрекъснато наблюдение на основните жизнени показатели като пулс, сатурация, кръвно налягане.
13. Достъп до редовни прегледи и процедури при офталмолог, кардиолог, невролог, генетик и хирург.
14. Имунизация на преждевременно родените деца още преди напускане на болницата: срещу хепатит Б; дифтерия, тетанус и коклюш; пневмококова ваксина.
15. Участие на родителите в грижата за бебето, както и участие в някои терапевтични решения.
В българските клиники майките (родителите) имат силно ограничен достъп до децата си, докато са в кувьоз. При вас те имат 24-часов достъп и могат да се включват в грижите, които се полагат за бебетата. Как създадохте условия за това и как работите с родителите?
Промяната в мисленето на лекарите и особено на сестрите отне много време. Беше постепенен процес и не се случи изведнъж. Ключовите фактори за успеха в преодоляването на вредните стереотипи бяха моята решителност и помощта на родителите. Те са с нас през цялото време, с нас и с бебетата. Родителите им четат, носят им играчки, които се дезинфекцират лесно. Прилагат кенгуру майчина грижа веднага щом състоянието на децата го позволява – правят го и майките, и бащите. Учат се как да хранят бебето с шише, а по-късно как да го кърмят. Посещават нашето училище за родители на недоносени деца, където могат да научат много за грижата за новороденото, как да го хранят и какви са правилата, когато то се е появило преждевременно. Там те получават инструкции и насоки за това, което се случва с техните бебета, докато са в болницата. Родителите следят всяко наше движение и стъпка, виждат усилията ни да спасим живота на тяхното дете, нашия професионализъм. Това засилва уважението към работата на сестрите и неонатолозите. Тук се създават приятелства между майките и бащите на бебета от съседни кувьози и между родители и сестри. Ние ги учим не само как да сменят пелените или да хранят недоносеното, но и как да изпълняват сложни процедури, като да сменят сондата за хранене на недоносеното например.
Бебето е тяхно и те имат правото да бъдат с него колкото често искат. Ние се опитваме да осигурим достъп на родителите и да се уверим, че те присъстват на повечето медицински процедури, въпреки че го правят от дистанция, за да предпазим бебето от инфекции. Но те са там, винаги нащрек и следящи жизнените функции на детето си на монитора. Именно родителите са тези, които първи усещат кога бебето им се влошава или забелязват, че цветът на кожата му се променя, или че сатурацията (нивото на хемоглобина в кръвта) пада. Ние имаме нужда от тях. Успехът, моментът, в който едно недоносено може да напусне болницата, до голяма степен се дължи на родителите и на тяхното непоколебимо присъствие и участие.
Факт е, че трайните увреждания са сериозен проблем при недоносените бебета. Съществува ли възможност за подготовка на родителите за специалните грижи, които ще трябва да полагат за децата си у вас?
Всекидневната, ясна, разбираема, истинна и надеждна информация, предоставена в подходящи условия от присъстващия лекар или завеждащ отделението (в близост до бебето, насаме, където никой друг не ни чува или вижда), е най-добрият начин родителите да бъдат подготвени за предизвикателствата, пред които ще се изправят, когато напуснат болницата. В моето отделение имаме физиотерапевти, психолог и клиничен терапевт и всички те оказват много голяма помощ. Те се виждат с родителите всеки ден и ги учат как да стимулират нормалния растеж и развитие на техните деца. Нашето училище за родители на недоносени бебета е още един начин те да се подготвят за това, което предстои. От изключителна важност е да бъде обяснено и на младите лекари, и на родителите за удивителната пластичност на мозъка на недоносените бебета. Родителите при нас знаят много добре какво означава коригирана възраст и че не могат да очакват техните бебета да се развиват по същия начин като бебетата, родени на термин. И това поддържа оптимизма им – да знаят, че докато навършат две или три години, много недоносени деца настигат своите доносени връстници. Когато изписваме едно преждевременно родено бебе от болницата, понякога прекарваме по час и половина или два в разговор с родителите. Ние трябва да ги информираме за възможните рискове в тяхното по-нататъшно развитие, да насрочим следващите посещения, да им дадем последни съвети за това как да държат бебето, как да го слагат да спи, как да подредят детската стая. И най-важното – ние проследяваме недоносените деца всеки месец, понякога веднъж на 2-3 месеца, докато не навършат три години. Така оставаме в течение за техния прогрес или за възможните отклонения в тяхното развитие. Преждевременно родените бебета, които са изписани от болницата, могат да посещават дневната рехабилитация и да се виждат със своя психотерапевт или психолог, когото познават от първите дни на живота си. Това е един продължителен процес, който подготвя родителите и понякога им помага да разберат по-лесно проблемите в развитието на техните деца.
Какво е участието на държавата в последващата рехабилитация и лечение на недоносените деца, каква част от разходите за тях се поемат?
Националният здравен фонд (институцията, отпускаща средства) осигурява услугите по обгрижване на недоносените деца в неонатологичните и друг вид отделения. Но много често това не е достатъчно. Ние, неонатолозите, често призоваваме Парламента да осигури по-добро финансиране за преждевременно родените бебета, да се създаде ясна система на грижа, след като тези деца напуснат болницата, както и да се засили профилактиката на респираторно-синцитиалния вирус.
Как работите с пациентски и други неправителствени организации, участвате ли в законодателната дейност, свързана с децата, какви са успехите ви в тази посока?
Работя с много неправителствени организации като например Фондация на недоносените, със социални домове, приюти, както и с организации, защитаващи правата на децата с различни проблеми в развитието. Подкрепата за тях определено не е достатъчна, а държавната помощ е минимална.

Проф. Корначка, вие бяхте един от лекторите на Третия глобален форум по проблемите на недоносените деца, който се проведе тази година в София. Каква беше темата, получи ли се интересна дискусия? Смятате ли, че подобни международни конференции и форуми са полезни?
По време на лекцията се опитах да покажа промяната, която постигна неонатологията в Полша през последните години – това, което свършихме, и това, което остава да бъде направено. Броят на преждевременните раждания и перинаталната смъртност намаляха, а грижата за майките и за новородените претърпя положителна промяна. Въпреки това все още има много области, които могат да се подобряват. Миналата година Полската асоциация на неонатолозите разработи Стандарт за неонатологичните грижи в Полша и дефинира мерките, които трябва да се приложат в страната, за да сме сигурни, че не изоставаме от световните стандарти. Създадохме Коалиция за недоносените деца, която се бори за цялостна система на грижа за преждевременно родените бебета и профилактика на респираторно-синцитиалния вирус.
Благодарение на събития като глобалния форум научавам какви решения се прилагат в другите държави и мисля, че е много важно да можем да обменяме знания и опит. Това беше и причината да организираме подобно събитие и във Варшава преди две години.

текст Янка Петкова
Интервюто бе осъществено с изключителното съдействие на Яна Атанасова - PR Consultant, Pro ID Ltd.

Последна редакция Петък, 03 Февруари 2017 13:12
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини