earlybaby

Сряда, 14 Септември 2016 14:46

Има ли връзка между ходенето и говоренето?


baby-toe-walking-blogЕдни от показателните маркери за нормално детско развитие са достигнатите умения за седеж, лазене и ходене. Те дават различна перспектива към заобикалящата среда и са неизменна част от двигателната активност на всички бебета на точно определена възраст в различни точки на света, като не са обусловени от расови, културни и социални различия.


Може ли да има връзка между двигателната активност и когнитивните способности на детето?
Възможностите за самостоятелно седене и ходене освобождават ръцете и помагат на бебето да изследва света по различен начин. Дават му свободата да се докосва до различни предмети, да сочи, да ги обследва, премества и носи. По този начин малкият изследовател формира своя пасивен и активен речник, а преходът между лазенето и ходенето може да бъде считан за предвестник на първите думи. Интересът в началото е към близките хора, различните обекти от обкръжението и играчки, а след това се прехвърля и към действията, които има възможност да наблюдава. Формирането на езиковите умения също се развива в тези емблематични периоди за бебето, но някак отстъпва на заден план на фона на засилената двигателна активност. Но това е само на пръв поглед. От шестия месец започва формирането на умения за самостоятелен седеж, а в езиково отношение – бебето започва да се обръща на собственото си име, да гледа предмети, които се споменават, както и да възприема кратки фрази и, разбира се, да си бърбори. Имитирането на все повече звукове от говора на възрастния също започва да става факт, както и включването им в говорни вериги, които заедно с участието на родителя могат да звучат като импровизирани диалози. Това може да е провокирано от различната позиция на тялото и артикулационните органи. Дишането се подобрява, както и движенията на езика в устната кухина.
На 8 месеца то вече може да седи само и със сигурност прави връзка между думите, предметите и действията. През периода на самостоятелното седене се усъвършенстват 3D представите на бебето за предметите, както и по-добрите възприятия на лицевата експресия. Тогава се освобождават ръцете за хващане, променя се гледната точка на бебето към света и това му позволява да поема много повече и по-богата информация за него. Докато се правят все повече изследвания дали седежът може да бъде фактор за по-доброто възприемане на езика и възможностите за по-успешното му учене, същността на връзката между двата процеса остава неизяснена, но е доказана от различни учени.
Всеки един етап, свързан с предизвикателства към нервната система на различни равнища, дава отражение не само върху двигателната активност на детето, която е най-видимото проявление за неговото развитие, а има толкова много познания и знания, които остават скрити на този етап, но са важни предпоставки за бъдещето му умствено и говорно развитие. След прохождането (11-15-и месец) неимоверно се увеличават възможностите на децата да разбират езика и да възпроизвеждат. Това може да се дължи на факта, че те вече изследват много по-голяма част от пространството, а в тази изследователска дейност родителите непрекъснато назовават срещаните обекти. Чрез обследването на средата детето намира все повече поводи за общуване с възрастния, което е опосредствано от наличието на обектите. То започва активно да учи техните имена, функции и различни характеристики.
Разбира се, има доказателства и в другата посока – при различни нарушения децата могат да достигнат грубите моторни умения за седеж и ходене, но да не развият своя говорен и езиков потенциал според изискванията на календарната възраст (като при децата с нарушения от аутистичния спектър) или напротив - да формират такива, без да могат да ходят сами (както при децата с детска церебрална парализа). А правените изследвания при типично развиващи се деца не показват съществена връзка на двигателните умения (формиращи се през първата година) и техните когнитивни възможности в ученическа възраст. Напротив, процеси като четене и писане, както и някои показатели на невербалния интелект, могат да имат по-сериозни връзки с умственото развитие и тяхната езикова компетентност.
И в крайна сметка...
Едни автори застават на едната позиция, а други – на противоположната, едни я разглеждат при типично развиващи се деца, а други търсят връзка с различните нарушения, едните търсят конкретно умение на определена възраст, а другите – възможностите на нервната система да си изгражда компенсаторни механизми за учене и да наваксва пропуснатото.
Какво е важно?
При влизането в лекарските кабинети до първата година сякаш на преден план стоят само въпроси: Колко наддаде бебето? Колко порасна? Започна ли да се обръща? Да седи?
А колко от вас са били попитани: Бебето показва ли ви предмети/илюстрации (с показалец)? Обръща ли се на името си? Гледа ли към предмет, за който говорите? Изпълнява ли инструкции? Иска ли да играе с вас? Търси ли вниманието ви? Бърбори ли на бебешки (бъбли ли)?
Ходенето, сядането и лазенето могат да сигнализират, че детето се развива двигателно в норма, но с тях не се изчерпват показателите за добро ранно детско развитие. В логопедичните кабинети често чуваме репликите: „Той беше толкова тихо бебе, не знам какво се обърка след това и защо не говори?" Ето как се пропускат важни моменти от развитието на бебето като бърборенето, експериментите с височината на гласа, различните видове плач и мрънкане в зависимост от ситуацията – привличането на вниманието на възрастния и упражненията на артикулационния апарат са важни и през тези първи месеци. Тяхната липса може да е сигнал, че нещо ще се обърка на по-късен етап.
Хубаво е детето да може да достига да различни предмети, но още по-добре е чрез тях да търси споделеното внимание на своите родители. Да ги търси като партньори за игра и комуникация.
Симона Миланова, логопед

Последна редакция Сряда, 14 Септември 2016 14:52
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини