earlybaby

Вторник, 08 Март 2016 12:44

Ваксините


baby-gets-vaccine-shotПовишеният обществен интерес напоследък отново разбуди споровете „за" и „против" ваксините. Като специализирано издание ние не подлагаме на съмнение безспорната необходимост от ваксиниране на децата. Множеството въпроси на родители обаче са повод да потърсим професионалното мнение на проф. Теохаров, което опровергава едни от най-често срещаните „митове" за ваксините.

Проф. д-р Павел Теохаров, дмн
Завеждащ отдел „Вирусология" и референтна лаборатория "Хепатитни вируси" в Националния център по заразни и паразитни болести, Национален консултант по вирусология на Министерството на здравеопазването.

Какво съдържат ваксините?
Ваксините съдържат микроорганизми (бактерии или вируси), убити или отслабени до степен да не могат да причинят заболяване, но пораждащи имунен отговор. Някои ваксини съдържат само части от болестотворните микроорганизми. Съвременните рекомбинантни ваксини съдържат само най-имуногенната част от повърхностните белтъци на вируса, така че с минимално белтъчно съдържание се постига максимална продукция на антитела (например ваксини срещу хепатит В и срещу папилома вирус). Ваксините съдържат допълнителни (адювантни) субстанции, които помагат за изработване на по-мощен имунен отговор. Разтворителите представляват течности (обикновено физиологичен разтвор или стерилна вода), използвани за разтваряне на прахообразните ваксини. Алуминият, който се използва като адювант, е един от най-разпространените в земната кора химични елементи и се намира във въздуха, храната и водата, поради което всички кърмачета влизат в контакт с алуминия в околната среда. Всеки човек приема средно 30-50 мг алуминий всеки ден – главно с храната, питейната вода и медикаменти. В някои ваксини има алуминиеви соли, като нивата са между 0.125 и 0.625 мг на ваксинална доза (или приблизително 0.1% от средния дневен прием). Времето за изчистване от организма е 24 часа. В същото време в майчината кърма има 40 мкг/л алуминий, а в адаптираните млека – средно 225 мкг/л.

Как „работят" или как изграждат имунитет?
При навлизане на болестотворен микроорганизъм (вирус или бактерия) в организма имунната система го разпознава като чужд и произвежда срещу него защитни белтъци, наречени антитела, с цел да го блокира и елиминира. Тези антитела намират и блокират само съответния микроорганизъм, така че той не е в състояние да проникне в клетките на човешкия организъм. Имунната система има и способността да запомни този микроорганизъм (т.е. съществува т. нар. имунна памет) и при повторен контакт с него да синтезира специфични антитела по-бързо с цел да го елиминира, преди човек да се е разболял. Именно този процес се нарича имунитет (невъзприемчивост). Имунитетът е причина след преболедуване на една инфекция човек да не се разболява повторно с нея. Съществуват някои изключения: от една страна, простудните заболявания се причиняват от голям брой вируси, а от друга – грипните вируси имат способността да се изменят (мутират) в годините и съществуващите в организма антитела не ги разпознават, поради което е възможна повторна инфекция. Имунната система притежава изключителна ефективност, но при първия контакт с инфекцията детето не може да изработи антитела достатъчно бързо, за да се предпази от развитието й. Имунната система елиминира причинителя и развилият се имунен отговор предпазва детето от повторно заразяване, но не и преди преболедуването от съответната инфекция. Тя е изключително сложна, с много на брой елементи, които са функционално зависими, като освен защитни антитела има и редица други защитни механизми, които се включват при елиминирането на инфекциозния агент.

Може ли да се твърди, че петвалентната ваксина „претоварва" имунната система на детето?
Поставянето на няколко ваксини едновременно не може да „претовари" или „изчерпа" капацитета на имунната система, защото теоретично детската имунна система може да отговори на много повече от прилаганите сега (над 10 000 ваксини). Прилагането на ваксини срещу 11 инфекциозни агента (това са ваксините от съвременния Европейски имунизационен календар) „използва" 0.1% от възможностите на детската имунна система. Въпреки че децата в днешно време се ваксинират срещу повече болести, те всъщност получават по-малко абсолютен брой антигени от преди, защото съвременните ваксини са по-добре пречистени.

Може ли ваксина да „разболее" дете от заболяване, срещу което би трябвало да изгражда имунитет?
Ваксините са убити или отслабени до степен да не могат да причинят заболяване, но предизвикват имунен отговор, като не разболяват детето, а стимулират имунната система.
Прилагането на ваксината води до стимулиране на имунен отговор към причинителя и изработване на същите антитела, които се образуват при преболедуване на инфекцията. Така детето получава имунитет, без да е преболедувало съответната инфекция.

Вярно ли е твърдението, че някои деца се разболяват въпреки ваксинирането против определена болест?
Това не се среща често, но е възможно. При няколко процента от ваксинираните (2-5 %) е вероятно детето да не изработи имунитет към инфекцията, въпреки че е получило ваксина. Ако тези деца влязат в контакт с инфекцията, те могат да се заразят. Даването на допълнителна доза от ваксината води до стимулиране на имунния отговор при неотговорилите на възприетата дозировка. Така например ваксината срещу морбили предпазва 95% от имунизираните, но след приложение на втора доза почти при 100% се изработва имунитет към инфекцията. Възможно е детето да влезе в контакт с инфекцията непосредствено преди имунизацията и да се разболее, преди ваксината да има време да стимулира имунната система. Възможно е също така детето да се разболее от друга инфекция, която много наподобява тази, срещу която е имунизирано. Това се наблюдава особено често по отношение на противогрипната ваксина. Голям брой вируси причиняват грипоподобни инфекции и хората ги окачествяват като грип, а противогрипната ваксина не осигурява защита срещу тях. С течение на времето защитните антитела намаляват, ето защо се налага реимунизация през определен период от време при някои ваксини.

Основателни ли са притесненията, че ваксините може да предизвикат алергична реакция или увреждания при децата?
В Европа и САЩ всички ваксини са лицензирани (разрешени за приложение) от Европейската агенция по лекарствата (European Medicine Agency) и национални регулаторни органи и преди да получат подобно разрешение за масово приложение, са преминали през голям брой изследвания, показващи тяхната безопасност и ефикасност. Тези изследвания се наричат още клинични изпитвания и с тях се извършва сравнителен анализ на групи хора, получили и неполучили съответната ваксина. Ако във ваксинираната група вероятността от развитие на съответната инфекция не е значително по-ниска от тази при неваксинираните, ваксината няма да бъде лицензирана. Ако се проследи внимателно историята на всички ваксинопредотвратими заболявания, се вижда отчетливо, че броят на заболелите започва да спада след масово приложение на ваксината.

Какви са обичайните странични реакции при ваксиниране? Кога е необходимо да се потърси професионален съвет?
При повечето деца не се наблюдават нежелани реакции след приложението на ваксини. Ако обаче подобни реакции се появят, те обикновено протичат леко (например оток на мястото на инжектиране, лек обрив, невисока температура) и отзвучават спонтанно в рамките на няколко дни. При някои деца се появяват умерено тежки реакции като висока температура, втрисане или болки по мускулите. Когато се наблюдава по-тежка предполагаема реакция непосредствено след ваксинацията, е препоръчително да се обърнете към лекар. Възможно е да се наблюдава реакция, която да няма нищо общо с ваксината, а да съвпада по време с имунизацията (съвпадащо събитие, каквито са повечето нежелани клинични събития, наблюдавани около прием на ваксини). Така например в миналото много хора са смятали, че ваксината срещу дифтерия, тетанус и коклюш (ДТК) може да причини Синдрома на внезапната смърт на новороденото (СВСН), посочвайки случаи, в които СВСН се е развил няколко дни след имунизацията. Състоянието обаче се развива винаги около определена възраст, в която милиони деца рутинно получават тази ваксина, така че би било учудващо, ако СВСН не се появи непосредствено след имунизацията. При провеждане на редица контролирани проучвания се стига до извода, че наскоро получилите ДТК ваксината не са изложени на по-висок риск от СВСН от неваксинираните. Впоследствие се е оказа, че някои предпазни мерки, като например поставянето на бебето на една страна при заспиване, водят до драматично намаляване на риска от СВСН.

Какво трябва да е поведението на родителите преди и след ваксиниране, за да протече процесът при малкото дете безпроблемно?
Преди ваксинация е необходим обстоен преглед от лекар, за да се установи настоящото състояние на детето. Желателно е то да бъде здраво, без наличие на текуща инфекция.
Не забравяйте, че ваксините предпазват не само отделния индивид, но и хората около него. Така законите за имунизациите са насочени към защита не на отделното дете, а на всички деца. Ако ваксините не бяха задължителни, то броят на хората, имунизиращи своите деца, би бил значително по-малък – те биха забравяли, отлагали, не биха отделяли време за това или биха преценявали, че не могат да си го позволят. Това би довело до спадане на нивото на защита под прага за изграждане на групов имунитет и до последващи епидемични взривове от заболяването.

Вярно ли е твърдението, че ако другите са ваксинирани, а ние поддържаме добра лична хигиена, няма опасност да се заразим?
Това твърдение може да бъде вярно само при максимален обхват на основните ваксинопредотваратими инфекции.

Може ли ваксините да причинят аутизъм?
На този етап не е установено със сигурност кое причинява аутизма. Това заболяване обикновено се доказва приблизително по същото време, по което децата получават своите рутинни ваксинации. Освен това една често срещана логическа грешка е да приемеш, че само защото едно събитие се развива непосредствено след друго, между двете непременно съществува причинно-следствена връзка. За да се твърди, че ваксините причиняват аутизъм, трябва да се докаже, че при ваксинираните деца съществува по-висок риск от поява на заболяването, отколкото при неваксинираните. Това обаче не е установено безспорно. За целта са проведени десетки проучвания в САЩ, Канада, Швеция, Холандия, Дания и т.н. и при никое от тях хипотезата за връзка между ваксините и появата на аутизъм не е аргументирана.
Това, което може да се твърди, е, че щателни проучвания, насочени към търсенето на причинно-следствена връзка между приложението на ваксини и развитието на аутизъм и публикувани в реномирани и подлежащи на строг редакторски контрол медицински списания, не успяват да докажат каквато и да било връзка между приложението на ваксини и появата на аутизъм.

Как бихте отговорили на твърденията на антиваксиналните движения, че повече ваксини имунизират срещу болести, които вече не съществуват и затова не е необходимо да се правят?
Това твърдение не е вярно, защото само едрата щарка е ликвидирана като заболяване в световен мащаб. Останалите широко разпространени инфекциозни заболявания - като морбили, паротит, хепатит В, дифтерия и др., са налични и при снижаване на ваксиналния обхват ще се разпространят отново. Трябва да се знае, че ако не е имунизирано, детето може да се зарази с ваксино-предотвратимо заболяване от хора, които нямат оплаквания. Така например менингитът, причинен от Hib (хемофилус инфлуенце от група В), може да се предава от хора, които носят причинителя в себе си, но не са болни. Макар че честотата на ваксино-предотвратимите заболявания е намаляла значително, те не са изчезнали напълно. Според едно проведено наскоро проучване при неполучилите ДТК ваксина рискът от коклюш е 23 пъти по-висок в сравнение с този при имунизираните. През 2005 г. общо 31 деца в САЩ са загинали от коклюш.

Колко опасен е вирусът Зика и как да предпазим детето от заразяване?
Около 80% от хората, заразени с вируса Зика, нямат никакви симптоми. Все пак когато такива възникнат, те са леки: треска, обрив, болки в ставите и възпаление на окото в продължение на около седмица или по-малко. Сегашният проблем се крие в усложненията преди всичко при плода на бременни жени. Като много други вируси, включително инфлуенца вируса, Зика изглежда предизвиква при някои хора неврологични поражения, означавани като синдром на Guillain-Barrе, който може да доведе до парализа или смърт в много редки случаи. Вероятно основното патологично проявление на вируса е при бременни жени. Случаите на микроцефалия – бебета, родени с мозъчни поражения и ненормално малки глави - са се увеличили 20 пъти в Бразилия от появата на Зика. Други малформации също са засегнали бебетата, чиито майки са имали симптоми на Зика по време на бременността. Предстоят по-детайлни изследвания за изясняване на ролята на вируса в тази насока. Като цяло заболяването не е опасно за здрави, имунокомпетентни лица.

Последна редакция Вторник, 08 Март 2016 12:52
blog comments powered by Disqus

19731885 1588698044497127 1006336300224858960 n

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини